Три двойки започнаха гнездова активност в началото на 2021 година- две са в Източна Стара планина и една във Врачански Балкан. При една от двойките беше наблюдавана и копулация.
Това е преломен момент в процеса на завръщане на вида, защото дори тези двойки и да не успеят да отгледат малки още тази година (поради младост и неопитност), то поне знаем, че вече са приели съответните райони в Стара планина за свой дом и е твърде вероятно и следващите етапи на възстановяването на вида в страната да се случат.
Двойките в Котленско заеха гнезда (изкуствени платформи, нарочно направени от екипа на проекта) и активно ги надграждат, а тази във Врачански Балкан строи свое гнездо. Това са първите въобще установени и фотографирани гнезда в Стара планина.
Възстановяването на изчезнал вид в даден район, не се случва с установяването на еднократно събитие, а е поредица от такива. В предварителните проучвания за възможността това да се случи, бяха заложени следните параметри:
- Да се задържат повече от един индивид, а най-добре минимум 8 индивида в района на освобождаване.
- Видът целогодишно да присъства в района на освобождаване.
- Да се формират двойки, които се държат заедно;
- Формираните двойки да демонстрират брачно поведение (заемане на територия, строеж на гнездо, брачни полети и копулации).
- Да снесат яйце.
- Да отгледат малко.
- Минимум 5-6 малки да се отглеждат годишно в територията на освобождаване и този брой да е по-голям от загубите на индивиди по различни причини.
Към края на 2019, след освобождаване на общо 18 птици, беше постигната целта в т.1 за Източна Стара планина, а към края на 2020 и т. 2 и т.3. През 2020 освобождаването на 10 черни лешояди във Врачански Балкан доведе до постигане на т.1 за ПП „Врачански Балкан”, а вече са постигнати и целите в точки 2 и 3.
Друг важен момент е, че птиците одобряват и заемат гнезда на листопадни видове дървета, какъвто е зимният дъб. В Испания също има гнезда на дъбове, но вечнозелени видове като пърнара и корковия дъб. В Дадя (Гърция) гнездят изключително на борове, а в Турция и Грузия на борове и дървовидни хвойни. Тази особеност водеше до очакването в екипа на проекта, че птици отгледани и импринтирани на средиземноморски горски гнездови субстрат е малко вероятно да приеме да гнезди на широколистен такъв от континенталния пояс (листопаден), и че вероятно ще търсят да построят гнездата си на борове. Въпреки, че изкуствени платформи бяха построени и на борове, досега двойките заеха гнезда на листопадни дъбове. Това дава добра перспектива, че България и други стани с преобладаващ континентален климат и растителност, ще могат да предоставят условия за черния лешояд и той да се възстанови в части от историческия си ареал, от където е изчезнал поради човешка намеса.
Днес, макар да липсват гигантските дъбове и брястове по равнинни и полупланински места, явно все пак има места, които с целенасочено управление могат да бъдат заети отново от черния лешояд и видът трайно да се завърне в българската орнитофауна, което след последните новини е все по-близо.
Често и повсеместно срещан из страната до началото на ХХ век, черният лешояд се води изчезнал от България. За първи път този факт официално е описан в Червената книга на НР България от 1985 година, когато видът е поставен в категория „изчезнал”. Фактическото изчезване вероятно се случва в периода 1950-1960, когато вече няма данни за гнездене, а наблюденията на вида стават изключително редки.
През 1980-те зачестяват наблюденията на единични птици и малки групи от вида в Източните Родопи, където в пограничния район навлизат индивиди от последната известна колония на вида на Балканите в гората Дадя в Гърция. Вероятно от такива индивиди се формира двойка и загнездва в района на яз. Студен кладенец, където през 1993 е открито първото за десетилетия и последното оттогава гнездо на вида в България. След еднократно успешно гнездене двойката изчезва и така завръщането на вида е мимолетно, което дава основание черният лешояд да остане в категория „изчезнал” и в следващото издание на Червена книга на България от 2011 г.
През 2015 стартира партньорски проект „Светло бъдеще за черния лешояд” LIFE14NAT/BG/649, където си партнират Зелени Балкани (www.greenbalkans.org), Фонд за дивата флора и фауна (www.fwff.org), Дружеството за защита на хищните птици (www.bpps.org), международната фондация за опазване на лешоядите (VCF – www.4vultures.org), германската фондация Евронатур (www.euronatur.org) и регионалното правителство на Екстрeмадура (www.juntaex.es). Проектът е финансиран по програма ЛАЙФ на ЕС и цели възстановяването на вида в България като гнездящ с помощта на реинтродукция (освобождаване на птици отгледани в неволя или чрез доставяне н птици от други райони). Така през 2018 започна вноса на индивиди от Екстрeмадура (Испания) и различни европейски зоопаркове и освобождаването им в Източна Стара планина (край Котел и в Природен парк „Сините камъни”) и Природен пaрк „Врачански Балкан”.
