Все повече видове животни започват да се възползват от площадката за подхранване на лешояди в Кресненското дефиле, някои от тях се хранят с месото на животните които предоставяме на лешоядите, други предпочитат ларвите на мухи покриващи по-старите трупове, трети торните бръмбари събиращи торта останала от червата на преживните животни и други едри насекоми. Лешоядните птици срещат затруднения в намирането на храна, труповете на едри бозайници стават все по-редки поради ниския брой на дивите животни и намаляващия брой домашни животни, които се гледат по традиционен начин на паша, труповете често се изнасят , заравят или са на недостъпни места за едрите птици, съществува и риска да попаднат на отровни примамки. В днешния цивилизован свят площадки за подхранване, може би са единствения начин да опазим тези видове. Освен за местните , това са безопасни места за зареждане на мигриращите птици. По-надолу съм изброил някой от видовете който ни посещават на площадката в дефилето и характерно за тях поведение.
Планински кеклик (Alectoris graeca) – Любители на ларвите на мухи, може да се чуе как пее из околните поляни. На едната снимка се виждат два биещи се мъжки снимани точно до площадката. Обикновено доста потайни с кратък полет се прехвърлят през оградата и непрекъснато се оглеждат за хищници.
Белоглав лешояд (Gyps fulvus) – Доста капризни, не винаги одобряват мястото където сме им поставили храната, така че с времето се научихме да разпознаваме любимите им места.
Египетски лешояд (Neophron percnopterus) – Единствената едра птица която не се притеснява от гарваните, с добрата си маневреност във въздуха и по-голямият си размер египетския лешояд непрекъснато ги преследва.
Скален орел (Aquila chrysaetos) – Най-силната птица в района, въпреки че гарваните никога не го оставят на мира, когато е наблизо. Интересува се от храната главно през зимата когато по-трудно намира естествената си плячка.
Черна каня (Milvus migrans) – Рядък посетител, любител на мършата.
Обикновен мишелов (Buteo buteo) – Винаги са в района, но кацат да се хранят само през зимата.
Керкенез (Falco tinnunculus) – Любител на едрите насекоми, най-вече торните бръмбари.
Папуняк (Upupa epops) – 1-2 двойки изхраниха малките си с ларви на мухи тази пролет.
Голям синигер (Parus major) – През зимата синигерите обичат да похапват месо, през другите сезони ловят дребни насекоми.
Син синигер (Cyanistes caeruleus)
Червеногърба сврачка (Lanius colurio) – По-многобройният вид сврачка на площадката, в средата ня лятото няколко семейства непрекъснато ловуват и кацат по-нашите кацалки.
Червеноглава сврачка (Lanius senator)
Гарван (Corvus corax) – Най-многобройните птици на площадката за подхранване, те нападат и тормозят почти всички едри птици опитващи се да се възползват от храната. Плашат се само от скалния орел, когато го забележат излитат заедно и започват да го дразнят, другите птици преследват поединично или на малки групи. Най-многобройни са през зимата и есента, обикновено пълнят клюновете и гушите си с месо и се опитват да го скрият, като го зариват около площадката, което привлича в района хищни бозайници, търсещи запасите им по миризмата.
Сива врана (Corvus cornix) – гарваните рядко допускат враните близо до площадката.
Обикновен скорец (Sturnus vulgaris) – едни от най-многобройните посетители, обикновено изравят ларви на мухи, които вече са се заровили в почвата. Но понякога хапват и от месото, през зимата се събират на голямо ято, през другите сезони са по-малобройни.
Малък ястреб (Accipiter nisus) – Ястребите често нападат хранещите се на площадката дребни птици.
Голям ястреб (Accipiter gentilis)
Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)
Средиземноморски сокол (Falco eleonorae) – Чести посетители от юг, идват в района на дефилето за да се хранят през лятото. Ловят едри насекоми над площадката.
Обикновен пчелояд (Merops apiaster)
Червенокръста лястовица (Cecropis daurica)
Селска лястовица (Hirundo rustica)
Градска лястовица (Pelichon urbicum)