Дейности

Актуалното проследяване на лешоядите може да бъде наблюдавано от всеки в Google Earth на проектната страница- E1. Link 

Данните, за съжаление, ни отведоха до няколко умрели птици убити от токов удар. Няколко опасни електрически стълба доведоха до смъртта на 2 белоглави лешояда в района. Някой от тях бяха своевременно изолирани със средства на проекта С5 и със съдействието на ЧЕЗ.

Информацията от предавателите ни показа, че птиците се нуждаят от повече места за пиене на вода, така че ФДФФ изгради нови чешми за добитък и диви животни в района.

Компенсаторната програма на ФДФФ за стопани, чиито стада са нападнати от хищници се концентрира в местата, където белоглавите лешояди най-често пребивават и търсят храна, каквото е село Горна Брезница. Над 200 фермера са компенсирани от проекта досега C4

Благодарение на данните събрани, ние избрахме най-подходящото място за създаването на голяма ферма за крави, които се отглеждат пасищно, поддържат пасищните местообитания и служат за храна на лешоядите, когато умрат C1. Закупихме ферма в село Мечкул, която ремонтирахме.

Очаквани резултати:

Стадо от 50 животински единици ще бъде създадено от автохтонни породи овце, кози и др. Те ще бъдат отглеждани пасищно и с традиционни планински методи и условия и охранявани от каракачански кучета пазачи. Стадото ще играе роля за демонстрация сред местните фермери за популяризиране на местните породи добитък и отглеждането им в полза и респект към природата на Кресненския пролом.

До края на проекта, стадото (стадата) ще могат да се самоиздържат финансово и ще наброяват около 80 животински единици. Стадата ще са източник и за Компенсаторната програма на ФДФФ в пролома.

Над 200 местни фермера ще се запознаят с ползата от тези земеделски практики. А около 200 ха ще бъдат изпасвани от стадата на ФДФФ, за да бъде създаден оптимален натиск върху обрастването на традиционните пасища и да бъде поддържан хабитат благоприятстващ увеличаването на застрашени видове животни.

Постигнати вече резултати: Стадо от 102 овце и 33 кози (20 животински единици) от местна порода  беше закупено по проекта. Понастоящем стадото се състои от 110 овце и 8 кози, като то е и основен източник на Компенсаторната програма на ФДФФ  C4.

Стадо от 30 Късороги родопски говеда и Сиви говеда беше създадено през 2012г. Тъй като животните бяха телета, то през 2014 г с приплода стадото наброява 39 животински единици.

12 елена лопатара бяха закупени от ловно стопанство с цел размножаването им, привличане и работа с ловци и ловни дружинки и възстановяването на вида в природата в следващи години. След няколоко жертви и нов приплод, сега животните са 11.

Общо 52 животински единици са закупени досега по проекта и две ферми са закупени и ремонтирани в с. Ракитна и с. Мечкул. През 2014 стадата вече са 59 животински единици.

26 кученца са произведени досега във фермите и са раздадени за компенсация за нападения от хищници. С3

Примитивна сезонна ферма, състояща се заграждение, навес за животни в село Ракитна беше ремонтирана и построена временна постройка за овчари. В селото ФДФФ се кооперира с двама животновъди и така привлече и концентрира добитък от още  63 животински единици.

Друга ферма за крави край с. Мечкул беше закупена по проекта и ремонтирана. Там се отглеждат общо 60 крави, а ФДФФ е в съдружие с още 4 фермера.

20 ха пасища бяха наети от ФДФФ за 5 години.

167 ха пасища за сега са поддържани и изпасвани от стадата на ФДФФ.

Кооперирането с 6 местни животновъда и създаването на фермите в района концентрира повече храна за лешоядите и поддържане на пасищните екосистеми в по-голям мащаб. През лятото животните се местят в Пирин, като така поддържат оптимално и планинските пасища.

Демонстрационните стада на ФДФФ и Компенсаторната програма в Кресненския пролом създават постоянна връзка и изградено доверие с местните животновъди, като досега екипът се е срещнал лично с над 155 фермера, които са били компенсирани от нападения на хищници C4. И с други около 80, които са се обаждали на ФДФФ за умряло животно, което да бъде транспортирано като храна за лешоядите.

През изминалите две години от началото на проекта могат да бъдат наблюдавани процеси на видимо положително повлияване на пасищата и намаляване на почвената ерозия в района. Екипът на проекта подкрепя и споделя теориите на учения Allan Savory TED talks на ролята и поддържането на пасищните екосистеми за спиране на опустиняването и ерозията.

Очаквани резултати: Три площадки за подхранване ще се оградят в една от всяка община- Симитли, Кресна и Струмяни за депониране на умрели животни и подхранване на лешоядите.

Две високопроходими автомобила ще бъдат закупени за транспортиране на труповете на животни.

Площадките ще бъдат посещавани често или постоянно от около 30 белоглави лешояда, 5 египетски лешояда, 5 скални орли, 150 гарвана, 50 чавки , 2000 скорци и преминаващи черни лешояди, царски орли, черна каня, голям креслив орел и морски орел. Концентрацията на насекоми и малки птички около площадките ще облагодетелства далматинския сокол и сокола скитник, както и на летуващите средиземноморски соколи.

Постигнати вече резултати: Повече от 100 белоглави лешояда, 3 египетски лешояда, 2 черни лешояда през 2013 и два други през 2014, 5 скални орли, 5 черни кани, 1 червена каня, 2 царски орли, 200 гарвана, 300 скорци посетиха площадката за 2013 и 2014г.

Ято от 15 средиземноморски сокола, ловуващи насекоми, бяха наблюдавани през юли 2012 и през 2013г над старата площадка за подхранване край с. Ракитна. Далматински сокол беше наблюдаван два пъти да ловува пойни птици над площадката за подхранване. Link 

Ремарке и автомобил Нисан Терано 2 бяха закупени за транспортиране на животните. Една площадка в Община Симитли е готова и регистрирана от НВМС.

Очаквани резултати:  100 кучета пазачи ще бъдат раздадени на животновъди, чиито стада страдат от нападения на хищници.

50 кучета-пазачи ще бъдат обучавани във фермите на ФДФФ и раздавани в по-късна възраст на животновъдите.

Около 20 фермера собственици на раздадените кучета, които са високо ефективни в предпазването на стадата от хищници, ще бъдат подпомагани до две години с храна и медикаменти.

Конфликтът човек/хищник ще бъде намален с 80% в стадата, където са раздавани кучета.

Да се увеличи толерантността на овчарите и местната общност към хищниците.

Фермерите, с които ФДФФ работи и подпомага, няма да бъдат вече източник за разпространяване на улични кучета.

Постигнати вече резултати:

Със закупуването на стадата по проекта, ФДФФ се сдоби със седем работещи овчарски кучета. Досега 26 кученца бяха произведени във фермите на ФДФФ и раздадени в Компенсаторната програма С4.

За съжаление последните научни анализи, които екипът на ФДФФ направи показаха, че наличието на кучета-пазачи в стадата съвсем не е панацея за спиране на нападенията и жертвите от хищници. Бяха изпалзвани над 300 протокола и събирани данни в последните 9 години от изпълнението на Компенсаторната програма на ФДФФ в Югозападна България. Екипът на проекта и екип от Биологическия Факултет към СУ „ Св. Климент Охридски“ излизат със статия HOW TO AVOID DEPREDATION ON LIVESTOCK BY WOLF – THEORIES AND TESTS Emilian STOYNOV¹, Atanas GROZDANOV², Stamen STANCHEV¹, Hristo PESHEV¹, Nadia VANGELOVA¹, Danielo PESHEV², одобрена и в процес на печат в Bulgarian Journal of Agricultural Science. Веднага след публикуването, статията ще бъде достъпна и в сайта на ФДФФ.

Очаквани резултати: 

Ще се проучат и посетят около 100 случая на нападения на диви хищници върху домашни животни и жертвите им. В резултат около 100 фермера ще бъдат компенсирани от програмата с връщане на живо животно- овца или коза, или пък с раздаване на кучета-пазачи на стадата.

Около 100 фермера в НАТУРА 2000 зоните Кресна и Кресна-Илинденци ще бъдат детайлно запознати с проекта и вредата от използването на отрови срещу хищници. Залагането на отрови е незаконно, а от примамките умират почти винаги мършоядни птици, които за застрашени. Вълците рядко се връщат на отровената мърша и така числеността им никак не намалява. Животновъдите ще разберат за риска, който създават от залагането на отрови за баланса в природата и за живота на техните кучета-пазачи или съселяни, които също понякога стават жертва на примамките.

Около 500 животновъда в района ще разберат повече за хищниците и за начините на предпазване от нападения. В различна степен те ще вземат мерки за опазване на стадата си от хищници и така конфликтът човек- хищници ще се намали с 60% в целевата територия. Това ще доведе до пропорционално намаляване на незаконните отровни примамки за хищници, съответно ще предотврати тровенето и смърта на застрашени видове животни.

Постигнати вече резултати:

През 2013 ФДФФ компенсира 53 фермера с връщане на живи овче, кози или кучета-пазачи в целевите райони. Избаните села за компенсиране бяха 7 и в тях бяха раздадени като компенсация 26 овце, 35 кози и 26 кучета-пазачи С3

Тъй като кучетата се използват от общи кооперативни стада, то общия брой на фермерите облагодетелствани от програмата за 2013 беше 218.

Всички те са вече добре запознати с целта на програмата, както и с мисията на проекта. Създаденото доверие между екипа на ФДФФ и животновъдите прави нашата роля за популяризиране на природосъобразни мерки и промяна на остарели мнения и теории, много по-лесна. Тези 218 фермера вече са и част от мрежата на ФДФФ за сигнализиране за умряло животно, които екипът транспортира до площадките за подхранване на лешоядите.

Статия със заглавие HOW TO AVOID DEPREDATION ON LIVESTOCK BY WOLF – THEORIES AND TESTS (Как да предотвратим нападенията от хищници върху добитъка)Emilian STOYNOV¹, Atanas GROZDANOV², Stamen STANCHEV¹, Hristo PESHEV¹, Nadia VANGELOVA¹, Danielo PESHEV² е в процес на печат и публикуване в Bulgarian Journal of Agricultural Science. Скоро след това статията ще е на разположение на сайта на ФДФФ. Тя обобщава и анализира данните и протоколите (над300) за нападения на хищници за 9 годишен период.

Статията доказва ефиктивността на смяната на отглеждания добитък в райони с голяма численост на популацията на вълка. Промяната от овце и кози, които са често нападани, към отглеждане на крави от традиционни породи е особено ефективна и драстично намалява загубите на животновъдите. Досега екипът на ФДФФ успя да консултира и подпомогне двама фермера и собственици на над 200 животни към промяната от овце и кози към крави. Смяната на отглеждания добитък рязко спря оплакванията им от нападения на хищници. Важно е обаче кравите да са от местна или българска традиционно порода, пригодена към пресечен релеф и наличието на много хищници. Опитът им служи за нагледна демонстрация на останалите животновъди от района.

На Компенсационната програма беше отредено място в януарския брой  LIFE Newsletter на 2014г. Link

Очаквани резултати: 

Издълбаване на 5 скални ниши за гнездене на Египетски лешояд и соколи

3 скални ниши/ тераси ще бъдат издълбани за гнездене на белоглави лешояди

200 къщички за гнездене на чавки и гълъби хралупар ще бъдат изработени и монтирани

Гълъбарник ще бъде построен на покрива на фермата на ФДФФ

Постигнати вече резултати: 

Събраната информация от предавателите на лешоядите ни показаха смъртта на няколко птици, които намерихме под електрически стълбове и причинили токов удар. Макар и непредвидено, обезопасяването на стълбовете беше изключително важно за продължаването на проекта. След разговори с компанията ЧЕЗ и техния отказ спешно да обезопасят стълбовете, ФДФФ и проектът осигуриха разходите за изолиране на 8 стълба и монтираха 48 съоръжения за отказване на птиците да кацат върху тях, като външна фирма изпълнител беше наета. Компанията ЧЕЗ осигури спирането на тока по електропреносната мрежа за няколко дни.   Ефекът от изолирането беше моментален и проблемът в района беше решен изцяло.

Пет 3D модела на белоглав лешояд в реален размер бяха поръчани и изработени от наета фирма. Те ще бъдат поставени на скалите, като целтта им е да отблъсват прелитащите скални орли и гарвани, които често атакуват пуснатите и все още неопитни лешояди и пречат на опитите им да загнездят.

Очаквани резултати:

Построени волиери за размножаване на 5 двойки египетски лешояди и 5 двойки черни лешояди, чиито малки ще бъдат пускани в Кресненския пролом. Първите малки от тези двойки ще бъдат пуснати, чрез методът „хакинг“.

Постигнати резултати вече:

Център за размножаване на лешояди с 9 клетки и сервизно помещение е построен в село Ракитна. Волиерите се намират в рамките на Център за диви животни Ракитна, който представлява 2,4 ха оградена площ, в която има още пуснати и размножаващи се елени лопатари, както и изграждащ се център за сухоземни костенурки.

За съжаление неблагоприятният консервационен статус на египетския лешояд и драстичното намаление на числеността на вида в световен мащаб, а и в България, прави намирането на птици за размножаване почти невъзможно. Подобно е положението с черния лешояд, за набавянето на птици от вида все още има голяма конкуренция сред зоопарковете в Европа.

През 2014 в Мадрид представители на ФДФФ и Зелени Балкани взеха участие в среща на европейските проекти работещи с черния лешояд. Та беше организирана от нашите партньори от Испания- ГРЕФА и Фондацията за опазване на лешоядите. Участници от водещи френски организации, които изпълняват реинтродукционни проекти на вида в южна Франция, както и представители на местните власти на Екстремадура и Андалусия и МАГРАМА.

Тъй като Испания е за момента единственият източник на черни лешояди за реинтродукция в други части на Европа, и конкуренцията в търсенето и номирането на птици е все по-ожесточена, участниците в срещата имаха за цел да координират и съгласуват получаването на птици. Резултатът беше обща декларация с изяснена времева рамка, за това коя държава, как и кога да очаква птици за проектите там. Документът оказва, че за България първите черни лешояди могат да бъдат доставени не по-рано от 2017. Тоест след края на настоящия проект.

Нещастен инцидент допълнително обезкуражи екипът на ФДФФ за възможността за създаване популация на затворено и размножаване на египетски и черен лешояд през следващите 3-4 години в Центъра за диви животни Ракитна. Наличните един египетски лешояд и един черен лешояд в Центъра бяха отровени след изнасянето във волиерата на труп на коза, в която е била заложена отрова за вълци

Представените проблеми и пречки ще отклонят заложените цели в дейността и с предварително разрешение от страна на Програма Лайф+, ФДФФ ще използва построените волиери за размножаване на белоглави лешояди на затворено. Европейската популация на белоглавите лешояди е в доста по-благоприятно състояние и осигуряването на птици е възможно. Още повече, че видът е застрашен за България и неговото възстановяване на отделни места тук е още под въпрос.

В момента Центърът за диви животни Ракитна разполага с 4 белоглави лешояда, а други пет се очакват много скоро от Мароко и Зоопарк Рабат. photos

Очаквани резултати: 

Ще бъдат изградени съоръжения за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки, които ще заработят под Център за костенурки.

Чрез лечението и пускането на сухоземни костенурки, излюпени и отгледани на закрито, в природата, се надяваме да привлечем вниманието на обществото към проблемите на тези видове. Също и да подобри техния консервационен статус в района, като видове които живеят дълго и растат много бавно.

Между 20 и 50 костенурки ще минават през Центъра за година. След втората година очакваме между 20 и 50 костенурки, излюпени на закрито да бъдат пускани извън огражденията в райони, където местната популация има нужда от подкрепа.

Постигнати резултати вече: 

Център за диви животни Ракитна, който представлява 2,4 ха оградена площ, в която има още пуснати и размножаващи се елени лопатари, 9 волиери за лешояди, както и изграждащ се център за сухоземни костенурки. Вече са изградени седем участъка от Центъра със суха зидария, които благоприятстват и са убежище за редица влечуги в района.

От началото на проекта са маркирани 17 костенурки в района на 2,4 ха, но преди да бъде заградена площта. Мрежата беше сложена късно през годината, когато костенурките започват хиберниране. Маркирането се осъществи с цел да се проучат и наблюдават сезонните движения в дадена територия и за нуждите на преброяването им. 34 костенурки бяха маркирани извън заградената площ. На три от тях бяха монтирани VHF предаватели през 2013 и 2014г.

Новият метод за маркиране на костенурки беше измислен и изпробван от екипа на проекта, чрез използване на метална пластина и внимателното и закрепване към карапакса. За консултации проектът използва Николай Цанков, доктор на биологическите науки към Национален природонаучен музей – БАН и главен асистент в СУ“ Св. Климент Охридски“.

Очаквани резултати: 

Ще бъде изработен актуален отчет за конфликта човек/хищник и използването на отровни примамки в НАТУРА 2000 зоните Кресна и Кресна-Илинденци. Ще бъдат направени анализи и препоръки за бъдещи дейности и ще бъдат оценени сегашните такива в проекта.

Ще бъде направен отчет за актуалния статут и тенденцииите на популациите на целевите видове в проекта. Ще бъдат изготвени препоръки за необходими бъдещи действия, за намаляване заплахите за целевите видове. Ще бъдат изготвени оценки за въздействието на настоящия проект върху популациите на видовете.

Също ще се подготви и отчет за конфликта на дивите птици с изградените вятърни турбини и електропреностна мрежа в районите на Кресна и Кресна- Илинденци НАТУРА 2000 зони. Препоръки и алтернативи ще се търсят за промяна на бъдещите съоръжения и изолирането им.

Постигнати вече резултати: 

Регистрация на всички случаи на нападения от хищници върху домашни животни в района. В рамките на проекта екипът на ФДФФ е получил над 60 сигнала на такива случаи и всеки от тях е протоколиран с текст и снимки. Всеки случай е анализиран, а мониторингът на проблема се осъществява като част от Компенсационната програма за щети от хищници на ФДФФ C4.

Протокол за щета

Старателно и своевременно се събират и данни за легално отстреляните вълци в района от различни ловни дружинки.

Статия със заглавие HOW TO AVOID DEPREDATION ON LIVESTOCK BY WOLF – THEORIES AND TESTS (Как да предотвратим нападенията от хищници върху добитъка) Emilian STOYNOV¹, Atanas GROZDANOV², Stamen STANCHEV¹, Hristo PESHEV¹, Nadia VANGELOVA¹, Danielo PESHEV² е в процес на печат и публикуване в Bulgarian Journal of Agricultural Science. Скоро след това статията ще е на разположение на сайта на ФДФФ. Тя обобщава и анализира данните и протоколите (над 300) за нападения на хищници за 9 годишен период.

С над 750 часа за две години се изчислява времето прекарано от четирима доброволци на ФДФФ в проследяване и протоколиране на случаи от нападения на хищници.

Мониторингът на конфликта човек/хищник и на случаите на нападения върху домашни животни цели да установи проблемните райони, където да се предложат адекватни алтернативи и помощ на фермерите, за да се справят устойчиво с проблема.

ФДФФ поддържа база данни за наблюденията на целевите птици, както и всяка информация за гнездене, хранене и др в рамките на целевите райони.  На следните видове: Белоглав лешояд, черен лешояд, египетски лешояд, далматински сокол, сокол скитник, средиземноморски сокол, шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка, черна и червена каня, царски и скален орел,  морски орел, чавки, гарвани, скорци, елен лопатар. snimki

Изготвени са годишни официални отчети за Реинтродукция на белоглав лешояд в Кресненския пролом  2012 и 2013. Те са публикувани на уеб страницата на организацията и разпратени на над 150 получатели.

През 2013г екип от изявени млади учени от БАН и Биологичния Факултет на СУ“ Св. Климент Охридски“ беше нает от ФДФФ за инвентаризация на съществуващите екосистеми, биотопи, растителни и животински видове на територията на Малешевска планина. Целта бе да се направи подробен анализ на популациите и местообитанията на установените преобладаващи, редки, застрашени и ендемични видове, чрез допълнителни теренни проучвания и класифициране на събраната информация. Както и да се набележат  мерки необходими за опазване на биоразнообразието в региона на Малешевска планина, които да бъдат официално разписани за нуждите на държавните и общински институции. Картирането на видовете и местообитанията по НАТУРА 2000 за териториите на зоните BG0000224 “Огражден – Малешево” и свързаните с нея BG0001023 “Рупите – Струмешница”, BG 0002098 “Рупите” и BG0002003 „Кресна”, както и за видовете от Приложение 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР),  които не са предмет на опазване по Натура 2000.

Инициативата бе част от изпълнение на поръчка към Бизнес Информационен и Консултантски Център /БИКЦ/ – Сандански/Европейски Информационен и Иновационен Център – Сандански към Enterprise Europe Network по проект №2007CB16IPO007-2011-2-04/04 по проект „MALESH“  2007 CB16IPO007- 2011-2-04 финансирана от Програма за трансгранично сътрудничество България –Македония.

Дейности и резултати от „Живот за Кресненския пролом“ бяха представени на дискусионния форум на тема “Малешевска планина – минало, настояще и бъдеще” в рамките на проект “Популяризиране и опазване биоразнообразието на Малешевска планина“ на 13 и 14 декември 2013 г., в град Берово, Република Македония. Основна тема на срещата беше представянето на „Анализ на биоразнообразието (флора и фауна) на територията на трансграничната Малешевска планина“ изготвен от екип на ФДФФ, като подизпълнител на Бизнес информационен и консултантски център – Сандански.

Събраната и анализирана информация за зоната BG0002003 „Кресна” обслужва и нуждата от актуални данни за биоразнообразието към дейност  D2 Мониторинг на популациите на целевите видове от проекта.

Електропреносната мрежа в Кресненския пролом беше картирана и всеки сълб бе заснет и анализиран откъм опасността му за пуснатите белоглави лешояди.  Холандският студент Денис Маас прекара 30 дни в картирането на стълбовете в целевата територия, създавайки база данни.

След като непланирано бяха инсталирани 48 съоръжения за обезкуражаване на кацането на лешоядите върху 8 стълба, редовен мониторинг се извършва за влиянието на дейността.

През 2012г беше планирано стартирането на изграждането на нов вятърен парк за производство на електроенергия близо до аклиматизационната волиера на лешоядите в с. Ракитна. Това застрашаваше изпълнението на целите на проекта, тъй като все още неопитните лешояди след освобождаване в природата щяха да попаднат в капана на турбините, чиито перки достигат скорост на въртене над 200 км/ч. Опитите ни да обясним на местното население несъвместимостта на двата проекта бяха разбрани и с подписка населението на с. Ракитна успя да демонстрира гражданската си позиция пред местната власт. Проектът за вятърна електроцентрала беше спрян, не толкова заради позицията на местното население, но по-скоро от произтичащите тогава политически проблеми и крайно намалените субсидии за зелена енергия.