За първи път в България се прави опит да бъде показана връзката между изкуството, науката и опазването на дивата природа. Изложбата „Голямото завръщане”, като част от един по-мащабен проект, има за цел да покаже именно това. Тя съпътства Първата национална конференция по реинтродукция на консервационно значими видове в България.
Каталогът на изложбата Голямото завръщане е първото българско издание, посветено на научната илюстрация и голяма част от авторите, работещи в областта през последните десетилетия.
На официалното откриване на изложбата присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, председателят на Общото събрание на СУ проф. д-р Тинко Тинчев, деканът на Биологическия факултет проф. д-р Мариела Оджакова, преподаватели, студенти и гости.
Изложбата е организирана благодарение на съвместната работа на няколко държавни институции и неправителствени организации – Биологическия факултет на СУ, Федерацията на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“, Фонд за дивата флора и фауна, Издателство „Pensoft“ и Националната художествена академия. Събитието се провежда под патронажа на Министерството на околната среда и водите.
Изложбата бе открита от проф. Мариела Оджакова, която заяви, че за нея е изключителна чест да присъства на събитието, което е уникално по своя характер и съчетава различни сфери от човешката дейност – наука, изкуство, опазване на дивата природа. Деканът на Биологическия факултет подчерта, че видовете, представени в изложбата, са обект на докладите на Първата национална конференция по реинтродукция на консервационно значими видове в България и заяви, че конференцията и изложбата са пример за интеграцията на Софийския университет в общността.
„Изложбата акцентира върху един много важен проблем – изчезването на дивите животни и растителни обекти в България. Това е един процес, който върви със застрашителни темпове. И независимо че ние знаем много за различните растителни и животински видове, все още са ни много ограничени познанията за връзките между тези видове. За връзката на тези видове с околната среда, какво прави човешката дейност“, каза още проф. Оджакова. Тя подчерта, че целта на изложбата е да събуди любовта и да акцентира вниманието на обществеността върху проблема за опазването на тези изключително ценни и редки видове.
Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков изрази удоволствието си от това, че изложбата е първото официално събитие, което открива като ректор. Проф. Герджиков отбеляза, че изложбата е предназначена не само за тесните специалисти, които ще посетят конференцията, но и за всеки, който се интересува: „Това е моята представа за това да създадем интерес за всички, независимо от това каква е тяхната професия, към нещата, които ние правим – научната, образователната и културната ни дейност”, добави ректорът.
Кураторът Христина Грозданова заяви, че откриването на изложбата „Голямото завръщане“ е дългоочакван момент за нея, тъй като от няколко години работи с авторите – художници, илюстрирали най-престижните зоологически и ботанически научни издания през последните десетилетия, както и млади автори. Една от основните цели на изложбата е да популяризира проблемите, свързани с опазването на дивата природа. Грозданова представи и новоиздадения каталог, който е първото по рода си издание, което представя авторите на научни илюстрации в България.
Емилиян Стойнов, председател на Фонда за дивата флора и фауна, един от главните спонсори на изложбата и на конференцията, изрази радостта си, че има възможността да се покаже какво са свършили на терен и в отдалечени места в страната през последните десетина години в България – нещо, което остава скрито за обществото. По думите му тази дейност не е лъскава и академично изглеждаща, но тя е подкрепена от научни знания, които се добиват именно в Биологическия факултет на Алма матер.
От името на Фонда за дивата флора и фауна и СНЦ „Зелени Балкани” Емилиян Стойнов благодари на Софийския университет за домакинството на изложбата и на конференцията и изрази надеждата си изложбата да остане като постоянна експозиция в Биологическия факултет на СУ. Той подчерта, че събитието е съфинансирано с помощта на Програма Лайф+ на Европейския съюз.
19.11.2015г- стартира Първата национална конференция по реинтродукция на консервационно значими видове в България. Провеждаща се в аулата на Биологическия факултет и под патронажа на Министерство на околната среда и водите на България. Събитието беше съфинансирано от Фонд за дивата флора и фауна и Зелени Балкани- Стара Загора, чрез проектите си по Програма ЛАЙФ + на ЕС и Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.
Конференцията беше открита с приветствия от деканът на Биологическия факултет проф. д-р Мариела Оджакова и началник отдел „Биологично разнообразие“ на МОСВ г-н Валери Георгиев.
Първата презентация на гл. ас. д-р Атанас Грозданов, преподавател в СУ и член на УС на ФДФФ, представи „Ролята на Биологическия факултет на СУ в изпълнението на реинтродукционни проекти в България“. Той запозна накратко аудиторията с актуалните проекти на територията на страната ни и подчерта съществуващата връзка между науката и консервационните дейности на терен.
Председателят на УС на ФДФФ Емилиян Стойнов е един от пионерите в успешните реинтродукционни проекти на консервационно значими видове в България. Като такъв на него беше честта да представи уводната лекция на тема „Ролята на реинтродукциите на видове диви животни и растения като инструмент за опазването им- общи аспекти, история, актуални проекти и бъдещи перспективи“.
Успехите и трудностите в изпълнението на първия успешно приключил реинтродукционен проект, финансиран по Програма Лайф + на ЕС, в изпълнение на СНЦ Зелени Балкани- Стара Загора, Фонд за дивата флора и фауна и Дружество за защита на хищните птици, бяха преставени от Елена Кметова– ръководител на проекта „Връщане на лешоядите“ в „Възстановяване на белоглавия лешояд в Стара планина“.
Светлана Банчева от БАН пренесе публиката в областта на опазване на българската флора с презентация на тема „Цялостно опазване на ендемични видове растения: подържане на колекции на затворено и подпомагане на популациите им в природата“.
Представянето на усилията на българските природозащитници в областта на опазване на местни видове продължи с презентацията на Марта Димитрова на тема „ Опитът на СНЦ Балкани от изпълнението на реитродукционни проекти“ , където бяха засегнати видове от българската флора, както и сухоземни костенурки и дейностите по възстановяването им в Драгоманското блато. Разказано бе и за дългогодишния реинтродукционен процес по връщане на дивата коза във Витоша.
Гл. ас. д-р Диана Златанова от Биологическия факултет на СУ представи на публиката „Правила и ръководство на IUCN за осъществяване на реинтродукциите и транслокации на видове с консервационна цел- проблеми и решения“ , което изясни официалната процедура за връщане на защитени видове в природата.
Главочът е вид риба, характерен за горните течения на реките, но с бързо намаляваща популация в страната ни. Елица Узунова от Биологическия факултет на СУ презентира усилията по възстановяването с „Реинтродукция на главоча (COTTUS GOBIO) в горното течение на р. Палакария от Искърския водосборен басейн- методи, първи резултати и перспективи“.
Рентродукцията на един напълно изчезнал вид от българската природа беше представен от David Izquierdo от Зелени Балкани „Предварителни резултати от реинтродукцията на ловен сокол(FALCO CHERRUG) в България“ . Усилията по връщане на вида минават и през размножаването му на затворено в „Спасителен център за диви животни- Стара Загора“.
Усилия за възстановяване на естествения дивеч в алпийската част на нашите планини, така сериозно засегнат от бракониерство, беше темата на Атидже Ахмед от БАН с презентацията „Реинтродукция на безоаров козирог (CAPRA AEGAGRUS ERXLEBEN, 1777) в България“ , която направи и исторически преглед на този процес.
Конференцията продължи с още един изключително интересен и успешен проект за реинтродукция на изчезнал вид от България. Симеон Марин от СНЦ Зелени Балкани представи „Възстановяване на белошипата ветрушка (FALCO NAUMANNI) като гнездящ вид в България“. Пректът е финансиран от Програма Лайф+ на Европейския съюз и е съорганизатор на Конференцията.
Един атрактивен проект с широк интерес в България беше представен от Христо Христов от „Диви Родопи“ на тема „ Реинтродукция на европейски бизон- зубър (BISON BONASUS) в Източни Родопи, България“. Бяха засегнати проблемите свързани с връщането в природата на такива едри видове- осигуряване на животни, транспортиране, болести и др.
Презентацията на Николай Цанков от Националния природонаучен музей на тема „ Резултати и песимистични перспективи от опазването и реинтродукционните дейности за сухоземните костенурки в България“ разкри, за съжаление, актуалните проблеми на намаляващите популации на двата вида и трудностите при опазването им.
Последната презентация за деня беше на Христо Пешев от Фонд за дивата флора и фауна. Той представи усилията на екипа на „Живот за Кресненския пролом“ LIFE 11 NAT BG 363 на тема „Реинтродукция на белоглавия лешояд (GYPS FULVUS) в Кресненския пролом, Югозападна България, 2010-2015“. Беше представена и новата книга на ФДФФ с подробна информация за процеса на възстановяване на вида по години. Проектът е съорганизатор на Конференцията.
Постерната сесия на 19.11.2015г. включваше 19 постера на различни теми, засягащи елементи от реинтродукционни пректи в България- предпоставки, фактори, поведение, резултати и други.
Конферецията продължи с „Климентовите дни“ на 20.11.2015, където бяха представени още интересни научни презентации и постери от областта на биологията и химията. За повече информация- Програмата на Конференцията.
